Износих те в очите си в стогодишни химери.
Рязах. Кроих. Ших и кърпих мечти.
Кътах надеждица – окуцяла светулка,
дълго в шепи я пазих и в пазви я крих.
Построих си сто кули от думи неказани.
Крепих ги със вятър, и пясък, и прах.
Отвисоко разпращах до тебе гласа си,
но и ехо сто години не стигна до тях.
А бездумие като дъжд се изсипва в очите ми.
Сто години вали... Пропука се вече.
Поддадоха кулите, невъзможност попили,
и гласа ми, и думите пороят отвлече. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайных случаях с конкретным указанием на нарушение и наличие доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!