Застинали очи в мълчание
сред хаоса, родени във покой,
и мислите - ранени колебания,
настръхват за пореден бой...
Но ти си тиха, гледаш ме смирено
и в тебе няма капка суета,
сърцето твое - наранено е,
но се усмихваш - въпреки това...
Гледаш ме и... някак мило,
прощаваш се със мен, без глас,
и няма по-голяма сила,
решена да застане между нас. ...