В ресторанта "Тъга" се отбивам,
питието "Отрова" поръчвам през сълзи,
от чашата с болка отпивам
и с мъка припомням си всички лъжи.
Лъжите, с които убиваше
моята лесно ранима душа,
на парчета сърцето разбиваше,
отнемаше всички красиви неща.
Жестоко с усмивка ме гледаше,
крещеше в лицето ми мръсни слова,
с думи без жал ме пребиваше,
а после отново оставах сама. ...