10 мая 2014 г., 10:02

Стойте! 

  Поэзия
394 0 2

Аз не съм по-различен от вас, момчета,

не всичко знаех, когато ме питаха в клас.

Имал съм двойки, имал съм и успехи.

И момичетата бяха като всички нас.

 

Всички бяхме една вода ненапита.

Кой на шеф, кой на овчар беше син.

Класната бе на всички еднакво сърдита

и ни прокле не с Анатема, а с Амин.

 

Много взеха от тази благословия.

Кой заседна във банка, кой частна фирма пое.

Някой даже от себе си вече се крие,

но всеки е роб само на двете ръце.

 

Всички имахме – две ръце с десет пръста.

Като вчера си спомням всеки от нас.

Еднакво унили и еднакво чевръсти,

сякаш сме не ученически, а житен клас.

 

Днес съм далеч, ала споменът граници няма.

С топла усмивка и класната ме следи.

Близо сме уж. Разделя ни някаква яма.

Стойте! Ще оплета за вас въже от сълзи.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми!
  • Ех, Валентине!
    Абе то клас, ама иде и жътва и тогава става ясно кой какъв е - преди да си иде...един е братил и дава колкото щеш, друг е ялов и нищичко няма... Вале, много, ама много хубав стих!!!
    Зем.
Предложения
: ??:??