По столичните булеварди ври животът,
стопиран от тревожни светофари –
и в този ред на хаос, смях и вопъл,
най-обичното чувство нас ожари!
Сред столичния бързей необхватен,
във вихъра на шумни кръговрати,
обичам те! – и близък, и понятен,
сетивен в чувствата, реален в мисълта ти!
А ти, изпепеляваща до лудост,
ще търсиш в мен и истина, и сила,
защото в любовта – доброто чудо,
единствен, мене с обич си открила!