17 июл. 2016 г., 22:37

Стомана 

  Поэзия
987 0 5
В душата ми стоманата изстива...
и с нея си отива мойта вяра...
Последни капки бавно се изливат,
за да оформят къс от мойта ярост.
И твърд като стомана бавно ставам
в очакване да се превърна в меча,
издигнат във една ръка корава,
да посече предателите вече...
Стоманата, стоманата изстива...
И все по твърда става..., ала в нея
душата ми, която си отива
със свойта ярост, още бавно тлее... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Все права защищены

Предложения
: ??:??