Стоманена птица пори облаците
отправила се през тях към висините.
Жарко слънцето е пламнало,
огрява металното ù тяло.
Огнена струя мощно разсича ефира,
тихото пространство оглушава мотора,
вятърът свисти шумно край крилата,
металът отразява светлината.
Издига се и се спуска,
обръща се и се завърта,
бясно в небето препуска,
сянка над полето прелита.
септември 2001
© Виталий Георгиев Все права защищены