Доброто помня.
Злините забравям.
Старата стомна
помни отдавна.
Пръстта ѝ червена –
дълго дълбана,
не се променя,
но носи промяна.
Целувките помня
на жадни жътвари.
Нали съм стомна,
с вода разговарям...
Пия от извори-
скрити в Балкана...
Душата говори.
Сърцето остана.
Доброто помня.
Другото забравям.
Нали съм стомна?
С вода разговарям.
© Стойчо Станев Все права защищены
Макар със закъснение ме плени със спомена на водата.
Да,водата помни и това е паметта на Божията воля!
Приеми моите поздрави!