10 мая 2021 г., 13:25  

Стоплено сърце 

  Поэзия » Пейзажная, Свободный стих, Другая
965 0 0
За миг в огледало от кристали, човек
поглежда, очите спира върху своето
лице, и вижда преобразенaта си същност.
Тъгува, че времето е бързотечно, никой не може да го спре.
Оставило е спомени красиви, разцъфнали във него цветове.
Преди, да се разлисти, душата му, вървяла е през планини, поляни. Там, денем, греели са слънчеви лъчи, а нощем задушавала се в мрака, от разстилащата се във въздуха, мъгла. Очите виждали единствено красива белота. Сърцето му туптяло, шумно, като буря с ветрове. Скован се лутал, тлял, с поройните си гръмове и дъждове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велла Неделчева Все права защищены

Предложения
: ??:??