15 июл. 2010 г., 14:46

Стоя и наблюдавам светлините 

  Поэзия » Любовная
553 0 4

Стоя  и наблюдавам светлините,

притворила прозорец с нежен полъх,

запитваща се дали е от тишината

ревът на вятъра, пристъпващ морен...

 

А сенките в очите ми се надпреварват

коя ще отбележи пътя на сълзите

на всичките надежди изгорели,

подпалени от топлото, в което дълго скитах...

 

Косите ми довяват люлякови песни

и медения привкус на липите,

а златният им цвят напомня есен -

предвестница за края на мечтите...

 

Стоя и наблюдавам светлините,

сама жена, облечена във наметало

с единствени приятелки сълзите -

претръпнала за ласка и за твойто рамо!

© Симона Гълъбова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??