MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
6 апр. 2007 г., 11:21

Стоях замислена на малкия балкон 

  Поэзия
845 0 12



           Стоях замислена на малкия балкон,

когато чух, че ти ми правиш серенада -

погледнах те, замря в познат поклон

и бликна в сърцето ми такваз наслада,

която ме направи слаба и смутена

от цъфналото в мен недоумение,

което ме понесе като възхитена,

в прозрачното ти, мило намерение

с риторика в песен - патетична,

размахвайки я, сякаш, че е шпага,

да ми покажеш душата поетична,

която нещо скрито ми налага -
           да се почувствам аз от теб пречистена
           и без мигът сега да се отлага,
           душата ми, за твоята разлистена,
           даровете си да почне да предлага...
           Разбрах поете, твойта тайна нужда,
           оценявам и поетичната ти дан,
           но чудно, тя за мен остава чужда
           и няма да получиш топлата ми длан,
           защото знам, че други ти сърца наръгваш,
           оставяйки да стене, наранена плът
           и мисля, че е време да си търгваш
           по твоя, с поезия, маскиран път.

© Валери Рибаров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Какво е познала от себе си остава тайна, но важното е, че ясно изразява различието като несъвместимост.
  • дали пък не се огледала в него и не е познала част от себе си там... а това е плашещо...
    Поздрав!
  • Така е Цветане! Ти дефинираш съвременния нравствен проблем, свързан с отчуждението между хората. Нравственото се разкрива като отношение между хората, а щом то остане като добродетел на индивида само, възниква проблем.
  • Нравствеността остана самотна в дълбоката поетична душа.Трябва да направим от нея Слънце, което да огрее човешката душа!
  • Здравей, Иване!
    Съгласен съм с теб, че съжителството с поетеса е прекрасно! Да не вземеш сега пък, да се разсърдиш, че не те цитирам точно?!
  • Александра,
    Радвам се, че текстът ти е харесал. И един въпрос. Какви са основанията на това предисловие, което правиш, ако обичаш?!
  • С теб Катя, нали добре си съжителстваме, а ако трябва ще отдам заповед за назначаването ти за поетеса...Колко му е...Само кажи. Благодаря ти за дадения повод да напиша този текст, който показва, че и като поети съжителстваме безупречно, нали така?!
  • "защото знам, че други ти сърца наръгваш,
    оставяйки да стене, наранена плът"

    и с насока без път
    мислите живо горят

    прекрасно е
  • Не съм поетеса,макар и да пиша стихове понякога..Не съм достатъчно компетентна,но стихът ти искрено ме зарадва и се появи усмивка на лицето ми...Колкото и да е трудно в този момент.
    Поздрави за прекрасната творба
  • От това си правя извода, че поет и поетеса трудно могат да съжителстват. Дали е така? В моя случай - да! (доколкото съм поетеса)
  • И знаеш ли защо?......Защото е поетеса!
  • Нравствената позиция на героинята ти е безупречна!
Предложения
: ??:??