Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
25 нояб. 2006 г., 22:57

Стояна и Никола 

  Поэзия
842 0 11

Засвири гъдулка, загугука.
Заруча гайда, кабалия.
Кавал меден зазвуча,
тъпан заби, момци сбра.
Та запяха момите, за напета мома,
за Стояна, мома  засмяна.
В тъмни зори огън стъкмила,
бяла кокошка месната,
в гърне шарено сготвила.
Винце наляла в бъклица,
питка опекла и бързала.
У гора преди изгрев отишла
и викнала:
-Излез либе Никола,
с винце да те напоя,
с питка да те нагостя.
На пънче бяло поседнала,
чакала мома Стояна,
първо си либе Никола, и задрамяла...
Измежду клони зелени,
гледал я Никола, не смеел
да шавне, да не я буди.
Изгряло слънце алено,
докоснало с лъчите Стояна,
тя трепнала и се събудила.
Като видяла Никола,
заруменяла, глава свела
и тихичко му говорела:
-Ето ти либе Никола,
в бъклица дъбова вино,
питка от мене опечена,
и бяла кокошка сготвена.
-Напих се  Стояно дорде те гледах,
нахраних се, с очи да те любувам. 

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??