Страчески синдроми

6 нояб. 2014 г., 23:47

Поэзия » Другая

290 0 1

Сърцето ми е мъничко юмруче,

но е като камбаните звънливо.

И то е непресъхващо бърдуче -

от него пият кръвните ми вени.

Душата ми е бяло аспиринче

и се топИ, топИ от блага дума.

И тя е, като катерач - планинче

по хребетите ми на силни чувства.

Очите ми са вече изсушени,

но в радост още пак се просълзяват.

Илюзиите ми са разрушени,

но още се увличам във мечтите.

И в старческата моя изнемога

опирам се в едничката надежда,

че може пък да ме подмине Бога:

с добри очи към мене да поглежда.