Тази вечер строших си цигулката,
че не исках на нея да свиря -
изпълзях запленен от светулките
и лъчите им тръгнах да диря.
Те свободно хвърчаха над храстите,
веселяха се бясно във мрака -
подир тях сред безбройни опасности
аз подскачах на два крехки крака.
Ала бързо пред мене изчезнаха
светлините на техните лампи,
а на мен ми мазоли излезнаха
и получих болезнени крампи.
© Таня Гулериа Все права защищены