10 дек. 2005 г., 23:50

СТРАДАЩА ДУША 

  Поэзия
1291 0 4
Дъжд вали около мен,не спира,
капките се сливат с моите сълзи,
но не могат да прикрият душата как умира
и мъката ужасна как ме покруси.

Вятърът грубо целува лицето ми,
студен е, но нещо във мене гори,
огън изгаря жестоко сърцето ми
и моля се да спре,защото адски боли.

Искам да извикам силно в пропастта,
че душата моя страда наранена,
но ще трябва да си върна гордостта
и да забравя за обичта ми огорчен

Намразих те, не те обичам вече,
мразя теб и глупавата ти игра,
любовта я няма-на смърт я ти обрече,
няма я,защото с нея тъй се подигра!

© Бръм Бръмм Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубав стих!Поздрав!
  • еее стига де! каква ме изкарахте?!?? Естествено 4е е мое! Аз пиша общо на тема любов но стихотворенията ми се различават малко или много едно от друго!
  • Мисля,че това стихотворение,НЕ Е ТВОЕ.Чела съм го в един сайт през 20004г??Стила му е друг,ритмиката и римуането също.Другите ти стихотворения се различават от него.Докажи ми обратното,докато аз намеря точно къде съм го чела!Хубаво е стихото,но не мога да го оценявам
  • Така е миличка, много си права, но с омраза няма нищо да се промени, обичай всичко около теб, обичай дори и да си наранена! От мен отличен и много целувки!
Предложения
: ??:??