24 апр. 2008 г., 14:52

Страдащи въглени 

  Поэзия » Любовная
923 0 3

Когато си замина - без пощада,

животът ми се вцепени - вкамени;

и не мога да помръдна,

ако не ме докоснеш ти.

Толкова много причини,

поради които да останеш,

и безброй пътища, към които да избягам.

Разпиля се пътят ни замечтан, невъзможен,

като вълна разпръсната от вятъра:

невидима сила долетя, настигна ме тъга;

докосна ме скръбта -  разкъсва ме страстта,

до безнадеждни руини ме прикова.

Вселява в мен сянката на разрухата-

и животът- истинският-беше прероден...

 

***   ***   ***

 

Сътвори нощта в пламъци,

пресъздай ме в пепелища.

прочувствена е празнотата,

тлееща болка ме изпълва

от страдащи въглени в тишината,

от ада запалени.

Избледняват те с всяка искра

от гаснещата жарава.

И все по-надолу

нашите обречени души залязват -

в божествено страдание пропадат.

Към теб единствено сега ме води

пътят на насилието - когато

в очите те съзирах цялата вселена,

печално отразена

и в изпепелението на нашите копнежи -

замръзнали завинаги надежди.

 

 

 

 

 

© Звездно Небе Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Към теб единствено сега ме води

    пътят на насилието -

    Малко стряскащо,силно,дори притеснително,но може би точно така се чувстваш?Наистина ли няма оптимизъм?
    Не го приемай като критика,аз само питам.(pahistahis от sladur.com)
  • Благодаря ти за оценката,Мая.Всичко,което пиша е на такава тематика и се старая да бъде разстърсващо
  • Толкова много причини,
    поради които да останеш,
    и безброй пътища, към които да избягам.

    .... много чувствено и искрено...харесва ми
Предложения
: ??:??