19 апр. 2011 г., 19:55

Страх 

  Поэзия
442 0 4

Не ме е страх от тая тишина,

която някога настъпва помежду ни,

или от гъстата, зловещата мъгла,

която често скрива общите ни друми...

Не се страхувам и от твойта ревност,

която ден след ден по-буйна избуява,

не ме е страх от мойта непотребност -

в очите ти, аз знам, не съм такава!

Не ме е страх от миналите грешки,

които ме изпълват само с мъка,

не ме е страх от спорове човешки,

с които ежедневието бъка!

Не ме е страх от трудния живот -

ще продължавам, даже всичко да ми вземе,

не ме е страх да срещна своя гроб -

той чака, все пак, никой друг, а мене!

Не ме е страх от другата жена,

ако е писано, тогава ще си с нея,

не ме е страх, че ще изгубя любовта,

защото само с нея аз и ти живеем!

Единственият страх ми е Страха!

Страхувам се! Ще мине много време,

а после старческата Му ръка

от мене надалеч ще те отнеме!

 

© Любимата Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??