Неизвестността ме притеснява,

непривичен страх ме все обсебва.

От тревоги пулсът зачестява,

имам чувство - нещо ме преследва.

Все по-сложен днес животът става,

как ще оцелеем, аз не зная.

Обеднява нашата държава

и на злото се не вижда края.

Жал изпитвам за деца и внуци -

те, горките, нищо не разбраха.

Зарад тях издигам с гняв юмруци.

Кой ограби топлата им стряха?

На ламята алчна, многоглава,

трябва да се отсекат главите.

Инак злото ще си продължава.

Все по-мрачни ще прииждат дните.