Колко са плахи ръцете ни,
носещи спомени за безсилие...
Колко са плахи устните ни,
недоизказали шепоти минали...
Колко са плахи очите ни,
отвикнали на прощални погледи...
Колко са плахи сърцата ни,
притаили обичта ни посредствено...
Когато са плахи чувствата ни -
дори след тежкия, ядния ден...
нека вярваме и не се страхуваме,
нека бъдем себе си - съвсем!
© Пламена Христова Все права защищены