страх

5 мая 2007 г., 14:33

Поэзия

597 0 0

Поглеждаш и се взираш в тях,
безмълвно спираш своя дъх...
Небосводът син в сълзи облян е,
звездите сиви - потъмнели гледат
твоя плач...
Тъжиш за някой свой познат,
личи - душата пари, а сърцето
не тупти.
Искри свистят от твойте очи,
изгаряш себе си дори...
и падаш ли, и падаш в бездънни
бели ями на смъртта...
Спри и погледни - в небето реят се орли.

страх

Свързани произведения

Комментарии

Предложения