4 янв. 2011 г., 21:12
От себе си странях като от чумава
и все по тъмно си заравях болките.
Страхувах се от тебе и от думите,
които ме обръщаха наопаки,
които ме превръщаха в изгнаница
в дома ми, дето ужким бил ми крепост,
боях се от очите си - безсрамните,
че все кога не трябва, ще засветят.
Страхувах се отново да те имам
и трепетно чаршафи да застилам,
от теб да взема пръстен, дом и име,
и късчета от мъжката ти сила. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация