Страх ме е, че вече не мога да чувствам,
че вече не трепвам от полъх и студ!
Когато ме смачква безмълвна покруса,
светът ми остава по моему луд...
Страх ме е, че болката просто е чужда
и нямам сълзù дори да крещя,
а когато на някой отново съм нужна,
ми иде безсилно-сама да заспя...
Страх ме е, че ставам по-безразлична,
не страдам, не плача, а само мълча!
Превръщам се в кукла студено-комична
и тлея... не знам вече как да горя!... ...