Събужда ме страхът и ми говори.
Не чувам думи и не го разбирам.
Но сякаш наблюдавам се отгоре
как той страхът със зъби ме раздира...
Витая в мрака - сън ли е, не е ли...
С едничка мисъл - искам да избягам...
И бягам, бягам... ала накъде ли...?
Накрая пак до мен страхът ми ляга...
Така, без сили, мисля, че заспивам
А всъщност... бях ли буден - пак се питам.
Умът ми бавно спомена изтрива...
Но и в съня си с моя страх пак скитам...