22 нояб. 2007 г., 20:19

Страх... 

  Поэзия
500 0 6
Страхувам се от любовта,
Някак странна е тя за мен…
Чувствам се сама,
празен е моят ден!
Не зная защо страхът в мен напира,
иска да излезе той навън…
И ето, всеки, който в моите очи се взира,
вижда го – черен, доста плашещ, като трън!
Прехапвам плахо устни
и изправям се пред него,
стискам смело зъби,
но пак нещо ме спира…
И черпя сили от деня,
ставам силна от това!
И напред с достойни стъпки  пристъпвам,
ставам приказна героиня, водеща борба!
Борба, жестока,
между живота и смъртта!
Показваща ми болка,
тъга и самота!
Но, страх мой, някой ден ще те преодолея!
Ще се влюбя силно
и ще забравя за теб! Тогава щастливо ще живея!
Но засега, оставаш в мен,
гостенин, държащ сърцето ми в плен!

© Усмивка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Любовта не е страшна, а по-скоро прекрасна! - страшно е да я загубиш!!! Затова, когато се престрашиш - дръж здраво и вярвай!
    Поздравления за стиха
  • Благодаря Ви
  • Не се предавай!Браво за стиха!
  • Понякога в душата ни настъпва мрак,
    пропълзява неусетно тих и глупав страх.
    Но щом петел изкукурига, отива си ноща
    утрото със светлина пропъжда мрака и страха.
    С много обич, мила Усмивка.
  • "Но, страх мой, някой ден ще те преодолея!
    Ще се влюбя силно
    и ще забравя за теб! Тогава щастливо ще живея!" - Винаги трябва да мислиш позитивно!!!

    Прекрасен стих!6+
  • Ако ти се слушат съвети,ето:аз постъпвам така-оставям се да се потопя докрай в болката и самотата,за да изплувам пак отново!Стискам ти палци да преодолееш страха,не е толкова черен!!!
Предложения
: ??:??