Страхувам се от любовта, Някак странна е тя за мен… Чувствам се сама, празен е моят ден! Не зная защо страхът в мен напира, иска да излезе той навън… И ето, всеки, който в моите очи се взира, вижда го – черен, доста плашещ, като трън! Прехапвам плахо устни и изправям се пред него, стискам смело зъби, но пак нещо ме спира… И черпя сили от деня, ставам силна от това! И напред с достойни стъпки пристъпвам, ставам приказна героиня, водеща борба! Борба, жестока, между живота и смъртта! Показваща ми болка, тъга и самота! Но, страх мой, някой ден ще те преодолея! Ще се влюбя силно и ще забравя за теб! Тогава щастливо ще живея! Но засега, оставаш в мен, гостенин, държащ сърцето ми в плен!
Понякога в душата ни настъпва мрак,
пропълзява неусетно тих и глупав страх.
Но щом петел изкукурига, отива си ноща
утрото със светлина пропъжда мрака и страха.
С много обич, мила Усмивка.
Ако ти се слушат съвети,ето:аз постъпвам така-оставям се да се потопя докрай в болката и самотата,за да изплувам пак отново!Стискам ти палци да преодолееш страха,не е толкова черен!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздравления за стиха