24 окт. 2007 г., 21:17

Страх ме беше да призная... 

  Поэзия
1697 0 3
"Страх ме беше да призная..."
Кристално чисти образи,
вплетени в облаци от прах,
изплуват в съзнанието
от болезненото минало пак...
Спомням си за теб и твоите очи,
пълни със сълзи горчиви,
заради думи, навреме неизречени,
заради спотаени лъжи.
Разбери, че страх ме беше да призня,
че обичам и обичана съм аз...
А последиците от това са ясни - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Кънева Все права защищены

Предложения
: ??:??