kaneva (Мария Кънева)
4 3
24 окт. 2007 г., 21:17

Страх ме беше да призная... 

  Поэзия
1600 0 3
"Страх ме беше да призная..."


Кристално чисти образи,
вплетени в облаци от прах,
изплуват в съзнанието
от болезненото минало пак...

Спомням си за теб и твоите очи,
пълни със сълзи горчиви,
заради думи, навреме неизречени,
заради спотаени лъжи.

Разбери, че страх ме беше да призня,
че обичам и обичана съм аз...
А последиците от това са ясни -
болка, прерастваща в неописуем страх...
Страх, че пак ще съм сама,
че ще съм намразена и отритната от света...

Знам, глупачка съм била,
оставих те да си тръгнеш просто така,
позволих на друга да бъде в твоя ден,
но дано тя те направи по-щастлив от мен!!!

© Мария Кънева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Бори се !Хубаво стихотворение.
    С обич.
  • браво мила стахотноо ее!много ми допадна!отново едно голямо бравооооо!!!!!(7)
  • Поздравления за стихчето!Прекрасно е да си обичан,но трябва наистина да се отдадем на чувствата,особено ако са споделени
Предложения
: ??:??