Обърква ме твоето мълчание,
като камък ми тежи.
Душата ми изпитва страдание,
което иска да измие със сълзи.
Измъчвам се от твоята студенина,
никога не си бил такъв.
Дори и да сме имали скандали,
си протягал ръка винаги пръв.
Обезумявам без твоите целувки,
те за мен са животворна сила.
Сега ми липсват и си мисля,
че съм на системи: полу-жива. ...