Плачи сърце! Плачи!
             Една любов за тебе
                             не достигна.
             Плачи! Не ти остава
                               нищо друго.
             Плачи и всичко забрави.

             Помниш ли,
             тогава аз бях още малка
             и питах те:
             "Ти търсиш ли Любов,
             а какво за теб е Любовта?"
             Очите ми бяха искрени,
                              помниш ли?

             Помниш ли,
                   погледна ме нежно,
             докосна ръката ми,
             а после ми каза:
                       "Аз търсех Любов,
             една нежна любов,
                     красива любов -
             намерих я в теб".

             Помниш ли, 
                  тогава изтръпнах от ужас -
             аз - все още дете
                    и вече Любов?
             Тогава избягах, 
                             помниш ли?
             Избягах и много плаках.

             Знаеш ли,
                    и аз те обичах,
             но защо ми откри
                        любовта си?
             Исках всичко да бъде
                 по старо му -
             да се обичаме,
                    без да си го казваме.

             А после се смеех,
                   лудешки се смеех,
                             помниш ли?
             Смеех се,
                   защото избягах от теб.
             А аз те обичах,
                   обичах те, помниш ли?
             Обичах те,
                   но не ти го казах.