6 мар. 2007 г., 22:31

Страхливци 

  Поэзия
613 0 1
Гледате надоло, толкова плахо, толкова долно...
Просто не знам. Как издържате огъня в сърцата си...
... всъщност... има ли го там?
Хайде, погледнете ме в очите.
Страх ли ви е, че ще ви изпепеля?
Мислите си само под главите,
хапете устни - личи ви страха.
Нямате доблест, нито пък смелост.
Нямате думи, нямате плам.
Толкова много за вас съм говорела,
и истината съм казвала...
Не ви ли е срам?
Защо ме лъгахте толкова време,
защо ме рапъвахте на вашия кръст.
Мразя ви! Подли неверници, но не искам ненужна мъст.
Мразя душите ви черни и пошли,
мразя фалшивите ваши лица.
Днеска сте весели, утре сте просто отново лице на страха.
Няма думата "приятел" да ползвам.
Твърде голямо признание е за вас.
Тръгвайте си и вземете спомена,
за фалшивата вярност, за прикрития страх.
И ме погледнете поне сега, Страхливци.
Поне за сбогом ми кажете вий,
всичко онова, което  с годините сте ми спестили, "Приятели добри".

© ТтТтТтТтТ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Посрещай деня с гордо вдигната глава!
Предложения
: ??:??