Боя се да не дойде миг, когато
денят ми вече ще е скучен, сив,
и няма да разплаче тишината
дори най-нежният любовен стих...
Боя се да не дойде миг, когато
на славей ще ме дразни песента,
ще гледам равнодушен красотата,
ще стъпвам върху цъфнали цветя...
Боя се да не дойде миг, когато
ще дойдеш в спомен много закъснял,
и... няма да ме заболи душата!...
Ще бъде по-добре да съм умрял!...