16 мая 2014 г., 07:43  

Страхове 

  Поэзия » Любовная
442 0 1
Ти си птичка малка, пойна
кацнала на моя клон.
Аз дърво съм неспокойно,
тук, под слънчев небосклон.
И когато сутрин пееш
листите ми с теб трептят.
Бури идат ли – немея,
птичката да не смутят.
Волно хвръкнала в простора,
да слетиш на друг клонак
и дървото в не умора
да възпееш в песен пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Все права защищены

Предложения
: ??:??