Знаеш ли, драги приятелю, ти,
кое ни възпира нас в този живот?
Затваря ни то най-много врати –
един болезнен и тежък хомот.
То някяк със своята плашеща сила
сковава надежди, мечти и сърца.
Помръква от него усмивката мила,
радостта то убива дори у деца.
Имало, казват, от него и смисъл –
вродено е в нас, та от зло да ни пази.
Но докарва също и мрачната мисъл
и прииждат след нея други чак на талази. ...