Седи си бръмбар във тревата,

блуждае във гората,

очите вперил е

в хижата - затихнала високо

горе в планината. 

Наоколо минава времето

като прашинка на земята,

отваря тихичко вратата

на къщурката в зеленината. 

Отвътре лъха топлината

и възвръща неговия сън - мечтата. 

Заспал е, спи,

пренесен със душата,

виси на хълма в планината. 

Отправя се в небето

плахо със крилцата, 

промъква себе си

във тъмното- нощта- пухкавината.

Застинала е, не помръдва,

но с ропот чува се,

шума на пътя - бурята,

където срещат се

страхът - мечтата

и

преобразува него в светлината.