8 авг. 2010 г., 22:01
Тъга за миг изписаха очите,
ала някак спряха се сълзите.
Мълком ще заспят сега
и ще дочакат тихо вечерта.
Тогава, свил се на кълбо,
ще заплача в своето легло.
Мракът стаята ми ще обгърне,
а страхът по стените ще се плъзне.
Ще поиска после с нокти да изтръгне
остатъка от разбитото сърце.
И нека този път го взема,
че нямам сили вече да се боря. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация