Страхът от самотата
Страхът от самотата
Стоя, треперя в стаята сама,
страх ме е от самотата,
прекарвам пръсти аз през своята коса
и слушам как говори тишината!!
Защо не мога аз да се развличам?!
Защо не мога аз да съм просто дете?!
Защо не мога някой да обичам?!
Защо не мога да се влюбя в някое момче?!
И продължавам да стоя сама,
по лицето се стича сълза след сълза,
студено е, но няма кой да ме прегърне,
да дойде някой и моя свят да преобърне!
Страхувам се от хиляди неща,
дали значими са за другите, не зная,
но най-големият ми страх е тази самота,
за мъничко топлина аз ден и нощ мечтая!!
Самотата ме убива бавно ден подир ден,
тялото ми – здраво е, но духът е наранен!
Мечтая си и губя се из своите мечти,
чувствам се като птица, която ранена е и не може пак да полети!!!
© Нина Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Усмихнах се ! Усмихни се и ти!
-
Защо не мога някой да обичам?!
Защо не мога да се влюбя в някое момче?!
-----------------------------------------
Можеш и още как! Само тябва да повярваш в себе си.
Наистина прекрасен и чувствен стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
за мъничко топлина аз ден и нощ мечтая!!
Много ми хареса.Може би една от причините е защото в стихотворението визирах и самия себе си.Браво.Успехи