Гледам зората на новия ден
как окъпва всичко в течно злато.
Освободи се есента от своя плен,
заемайки мястото на умиращото лято.
Чувам, птиците пеят,
ала песните им са далечни.
Чудя се къде ли отиват -
дали там, където слънцето е вечно?
Там, където няма Ад,
където няма болка, където няма скръб.
Там, в чудната страна,
където щастието е живо, а мечтите са от плът. ...