Странджа
Дали такава съм си те представял --
със тихи и печални долини;
в далечина селца, навяващи забрава
в море от разлюляни планини.
И вятър жъне нивите от злато,
навсякъде се чуват песни на щурци.
А нейде там -- на времето в средата,
възправил се е дъб с корона от лъчи.
юли 2009 г.
край гр. Елхово
© Лъчезар Цонев Все права защищены