Човекът от забравения ъгъл на града
не се подхлъзва, а върви като неприпознат.
Залутан, кръстосва близкия площад.
По пресеки минава и като отвинтен болт
хлупва в градската дъждовна избуялост.
Човекът от забравения ъгъл на града
не е непровинен, но е заместван
от загнездените форми на обществени декрети.
Изневиделица пристъпва в забутаната нощ.
Както него, така и страничният му поглед
не е погребан в ъгъла на светостта.