Странник (2)

В очите ти видях сълзи,
когато ме погледна плахо
и вик дочух в мълчанието ти,
чух стоновете на душата.

Имаш дом, а си бездомник,
имаш сили, ала не и път.
Ти си точно оня странник,
дето всички сочат го с пръст.

Къде си тръгнал в тъмнината,
с присмех хората те питат.
Аз зная – търсиш си съдбата,
която в светлото ти не намираш.

Видях те да говориш и мълчиш,
видях те да се смееш и да плачеш.
Аз погледнах в твоите очи,
но никой друг не те видя обаче.

Може би се чувстваш като дим
или дори като стъкло прозрачен.
Толкова невидим, толкова раним,
толкова чуплив и някак си далечен.

Ти си онзи странен непознат,
по навик който хората отбягват
и не правят опит да те разберат,
сякаш с нещо плашиш ги и бягат.

Ти си сред тълпата, но самотен.
Прегръдки виждаш, не и топлина.
Уморен си да мълчиш и да говориш,
уморен си, за да обявиш война.

Ти сила си и  слабост,

в очите ти отдавна себе си познах.
Ти си тихо гаснещият пламък
и онзи, който никой не разбра.

© Красимир Иванов. Всички права запазени!