5 окт. 2015 г., 17:51

Странните минути 

  Поэзия » Любовная
765 0 7

Не,

не питам вече как си, що си.
Че простих, простих. И преживях.
Не остана време за въпроси.
Всичко се смени.
Най-вече аз.

 

Само в тези, странните минути,
връщам се на онзи кръстопът,
който съм пресякла
двеста пъти;
И поемам не по своя път...

 

За да видя, все пак,
как си, що си,
можеш ли да дишаш и без мен;
и се връщат старите въпроси,
връща се агонията в мен.

 

***


Там, на всички земни кръстопъти
си избирам силна да съм аз...
Но в онези,
странните минути...
само как ми липсва твоят глас.

© Капка Роса Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??