Колко е странен тоз живот -
да го възпееш или препсуваш,
песенна поема или гроб дълбок,
в който случайно съществуваш ...
все пълен с надежди светли,
често от буря по-навъсен,
нежен като бяло цвете
или по човешки мръсен.
Сред пустиня в оазис оцеляваш -
в твоето парченце личен свят,
цамбуркаш в него и си вярваш,
че от тебе няма по-благат ... ...