12 дек. 2007 г., 11:36
Не ми е до поезия, но трябва
да напиша нещо аз сега,
за да ви кажа колко много страдам
и да ви се извиня. :)
СТРАСТ
Късно е. Във стаята е полумрак.
Музиката тихо свири.
Желая те - и пак, и пак...
Погледът ми трескаво те дири...
Стоиш във дъното на стола неподвижен
и гледаш ме как плахо се държа.
Изглеждаш ми ти някак си безгрижен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация