Вечер скърцаха чашите от налятата мъдрост.
И вълшебства рубинени танцуваха в тях.
От преплетени погледи любовта трудно съмваше,
упоена с наслада и опита от грях.
От смеха на кристали, тишината вибрираше
и наслада от допири навред зазвъня.
В тия чаши с усещане, светът се побираше,
елексирът ни милваше с аромат на съдба.
Молитви за още, като в храма кънтяха.
Питието ни караше да раздаваме страст.
Мечти, като ангели бели ни сляха
и дочухме как пеят със ангелски глас... ...