Тишината стене...
Добрата тишина е наранена,
но не от звук, а нейна зла Сестра
прихлупи я с небето си студено;
Изпи дъха ù мъртвата уста,
целувайки я с устни занемели.
Величествена, синя птица,
разперила атлазени криле,
замръзна насред полет
и с отчаян свист – разби се
в осколки пагубен, бездушен лед.
Не знам. Не питайте! – Дали? Кога? ...