И нека струните и жиците
със звън метален завалят,
по плексигласа палки да звънят!
Нима не си мечтаеш такъв да е светът?
Дъжд от ноти разбунтувани навън,
слънце от жици и тенекиен звън.
От тук, от там, с петолиние или не знам,
музика, душата да опише, ще създам.
Думи без срам, красноречиви,
рифове луди, нови переспективи.
Струните, дето текла е кръв,
някога били са просто тънка връв...