myworld (Аз)
284 845
26 нояб. 2013 г., 22:49

Стрък Вселена 

  Поэзия
550 0 14

И слънцето го няма тук. И дните ми са тъй студени.
Все уча се да бъда груб. А мога ли да съм хиена?


Очите ми са струя кръв. Две дяволски самотни бездни.
Боли ненужният ми дъх. Болят във мен и раните порезни.


А чудя се на своя Бог. Дори и пътят ми не е човешки.
Износих се във този брод. И кръста си безкрайно тежко.


И изходът е нейде там. Във вечните горещи сили.
Във смисъла на онзи плам. Във щрихите небесно синьо.


Щом слънцето го няма тук. И дните ми са тъй студени.
Аз моля те: - Не всявай смут. Душата ми е стрък Вселена!


© Аз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е, Румяна!
  • Толкова близко,познато,истинско...
  • Благодаря ти, Симеон! Много дълбоки и смислени думи прочетох! Бъди здрав!
  • Много дълбок философски смисъл.
    Очите, ненужният дъх, самотните бездни
    и раните порезни - един невероятен водовъртеж.
    Много замислящо е стихотворението, Васко.
    Хареса ми!
    Успех ти желая!
  • Болят, Краси, болят... Благодаря ти, че намина!
  • Мдааа, търсенията на духа и сърцето болят...
    Но пък ти не можеш да си "хиена", а явно и не искаш!
    Поздрав!
  • Хареса ми. Поздрави!
  • Благодаря ви, М. и Кети! Бъдете здрави!
  • Хубав стих, изчистен и близък до сърцето!
  • О! Впечатляващо,Васил!Приеми искрените ми поздравления!
  • Благодаря ти, Рада!
  • И аз те поздравявам за добрия стих!
  • Благодаря ти! Хубав ден ти желая!
  • Тук просто ще те поздравя!
Предложения
: ??:??