6 мар. 2016 г., 20:57

Стръкче надежда 

  Поэзия
553 0 5

Земното дете… жаднооко се рее

из дебрите нечувани на всичкото…

Скромна частица от природата-майка,

взрив на въображение и знание,

синтез на дръзка мисъл с любящо сърце!

От безкрая на живота нежна брънка,

виждам го дете-птица, с вълшебни криле,

през воала на Космоса прогледнало,

божествено слънце понесло на ръце…

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • наистина е стръкче надежда, Роси в този побъркан свят!!!
  • Кънти този Взрив и още как! Благодаря на всички!
  • Съгласен съм, че е прекрасно!
  • Прекрасно! Зимното дете се превръща в дете-птица, проглежда през воала на Космоса и понася божествената светлина!
  • Като Дейвид Бауман от романа "Една космическа одисея през 2001" на покойния Артър Кларк. Хареса ми, Роси! Нестандартен и фрагментарен текст.
Предложения
: ??:??