ReNyTo (Елена Антонова)
2 4
10 нояб. 2009 г., 08:57

Студ* 

  Поэзия
582 0 3

 

 Животът, суров и безпътен,

убива ме всеки изминал ден,

дали добротата го прави безсмислен,

или лошотата надделява в мен?

 

... И тихо стоя си самичка

в празната стая и в мрака студен,

усещам как бавно се смачквам с тъгата

и светът ми остава смразен.

 

Вдигни глава и виж красотата,

възможно ли е да видиш това?

Безмълвна ме тегли съдбата

към дъното на пропастта.

 

 

© Елена Антонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Леле много е хубаво и завладяващо,направо грабва читателят изцяло!
  • Много е хубаво! Чувства и истини...
  • Защо е тази носталгия ?! Стиха е хубав, но много тъжен !
Предложения
: ??:??