3 дек. 2009 г., 12:08

Студ 

  Поэзия » Другая
634 0 3

Студът свирепо ме стисна в прегръдка,

ледът бавно в кръвта ми пропълзя...

Уплашена се свих в своята черупка,

изтръпнах... всичко в мен за миг замря.

 

Сърцето загуби бързия ритъм,

душата плавно от мен отлетя...

Къде е смисълът на живота? - питам.

Защо най-добрите прибира смъртта?

 

Молитва безмълвна се носи във дните -

за вечен покой и мир на прахта.

За живите болка, изтекла в сълзите

и минути с наведена ниско глава.

© Паула Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Бароне, знам, че е така, но винаги този въпрос ми се върти в главата...
    Да, Ангеле, не ни пита, ако ни питаше всички да са все още покрай нас.
    Веси, благодаря, имам нужда от топлина, а ти топлиш!!
  • Така се случва,Паула!
    И не ни пита...за жалост!
  • Защо най-добрите прибира смъртта? Защото Бог ги иска близо до себе си, Поли...С теб!

Предложения
: ??:??