Една погрешна стъпка да направим,
измръзнали сред снега около нас.
Слепи ходим сред небосвода необятен,
а препятствията пред назе си стоят.

Една погрешна стъпка и отново падаме,
губим всичко ценно и красиво.
Сковани от студа, с крака измръзнали,
мъчим се да изкатерим планината.

Едва ли някога ще стане топло…
Дали пак изгрева ще стопли нашите тела?
А дали този ден, когато дойте
няма измръзнали от студ да сме.

С тела на чокан вледенени,
с очи отворени и светло сини
гледаме слънцето отвън,
а отвътре душата, тегнеща от студ.

Вледенени, вцепенени
с усмивка на уста,
озъбени крачим все напред,
но не от радост и надежда,
а от студ вървим,
като камъни в зимната картина
във филм озадачен и неразбран.

Годините ще минат,
ще усетим топлина.
Топящата картина,
на фона на дневна светлина.

Но в нашите тела
отвъд реалността
дали надеждата за топлина
ще достигне и до вътрешността?

На дали има сила, толкова велика,
че слънцето да огрее и до там...
Едва ли, след като сме вледенени
със замръзнало сърце.

Виктор Димитров