kaksii (Таня)
31 18
8 сент. 2007 г., 11:06

Студен 

  Поэзия
566 0 4
СТУДЕН

Навън дъждът вали
и нощите са тъй студени,
а аз не знам дали
ще кажат нещо очите вледенени!

Под було черно във нощта те срещам,
със поглед, в който всичко се мени,
сега си тъй студен  и тривиален,
че караш ти сърцето да скърби!

А понякога си тъй невинно лъчезарен,
усмивка когато е огряла твоето лице.
Ти можеш с чара си да покоряваш
всяко поискано моминско сърце!

Сега си тук унил и мрачен,
светът е рухнал сякаш покрай теб 
и моята любов не съществува сякаш,
а аз живея само и единствено за теб!

Защо ме гледаш тъй студено?
Отдавна въпросът ми за отговор стои!
Звездите скрило е небе нечисто,
говори, мълчанието ти не казва нищо!

© Таня Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??